Волфганг Амадеус Моцарт
(1756-1791)
- Волфганг Амадеус Моцарт – снимка Уикипедия
Волфганг Амадеус Моцарт (Johann Chrysostom Wolfgang Amadeus Mozart) е австрийски композитор, пианист, диригент, инструменталист, създател на музикални произведения с изключителна художествена стойност. Дете на Просвещението и представител на Виенската класическа школа, той заема почетно място сред най-големите гении в музикалната история и се отличава с редкия си и преждевременно развит талант.
Моцарт успява да съчетае рационалните принципи на класицизма с естетиката на сантиментализма и да съхрани изяществото и нежността на галантния стил. Гениалният творец умира на 35-годишна възраст, оставяйки незабравими класически произведения от всички съществуващи по това време жанрове, което го прави най-универсалния композитор в историята на западната музика. Според мнозина неговата музика достига върховете а божественото съвършенство.
Роден е на 27 януари 1756 година в Залцбург, Австрия. При кръщението си получава името Johannes Chrysostomus Wolfgangus Theophilus (Gottlieb) Mozart. Баща му, Леополд Моцарт, е бил композитор и учител по музика, заемащ позицията на заместник капелмайстор в двора на архиепископа Антон Фирмиан, а майка му, Анна Мария Пертл, е била скромната дъщеря на перфекта. Раждат им се седем деца, от които оцеляват само две – Волфганг и сестра му Анна Мария.
Проявява се като детето-чудо – едва четиригодишен свири на клавесин и се отличава с феноменална памет и с невероятен слух. На петгодишна възраст вече композира менуети, една година по-късно свири пред австрийската императрица. Преди да навърши девет години, пише Моцарт първата си симфония, а единадесетгодишен създава своето първо произведение за музикален театър.
В стремежа си да създаде максимално добри условия за професионалното развитие на децата си, Леополд Моцарт решава да ги изведе от провинциалния Залцбург и да запознае обществеността с техния талант. През 1763 година семейството предприема тригодишно пътуване в Европа. Започват гастролите в Германия, Австрия, Франция, Англия и Швейцария, на които Волфганг се изявява заедно със сестра си Анна Мария („Нанерл“), която също е много надарена пианистка. По време на представленията Моцарт взема участие като пианист, цигулар, органист и певец. По време на тези пътувания той се среща с много музиканти и композитори, сред които и Йохан Себастиан Бах. От този период датират неговите първи симфонии, сонати и публикации.
Моцарт се завръща в Залцбург в края на 1766 година. През 1770-1772 посещава Италия три пъти. На следващата година пътува до Виена с надеждата да получи длъжност в императорския двор. По време на престоя си там написва шест струнни квартета, а след завръщането си в Залцбург – симфонии №25 и №29, безпрецедентни по мащаб и по степен на майсторство.
От 1769 до средата на 1777 година Моцарт работи като концертмайстор. През 1779-1781 става органист в двора на залцбургския архиепископ Йероним фон Колоредо. През този период създава няколко меси, всичките си концерти за цигулка, шест сонати за пиано, няколко оркестрови серенади и първият от големите си концерти за пиано и оркестър (№9 по общоприетата номерация). Пътува три пъти до Италия, където написва две опери и една серенада. Деветнадесетгодишен вече е автор на десет музикални и сценични произведения.
През септември, придружен от майка си, Моцарт заминава за Мюнхен и Манхайм. Там се влюбва в Алоиза Вебер и въпреки че междувременно съчинява няколко пиеси за пиано и за флейта, мислите и чувствата му са заети с младата певица. Тъй като не успява да намери подходяща длъжност, заминава за Париж, където престоят му е помрачен от внезапната смърт на майка му (на 3 юли).
Леополд Моцарт убеждава архиепископа Колоредо да вземе сина му отново, но този път не като корепетитор, а като придворен органист. През януари 1779 Моцарт приема длъжността много неохотно и преди всичко само заради баща си. До края на 1780 година създава редица произведения за църквата и няколко симфонии, оркестрови серенади, концертни арии и т.н. Но неговата цел остава музикалния театър.
През ноември пътува до Мюнхен, без да спира да твори. В процеса на своята работа успява да усъвършенства класическите правила на симфоничната и камерната музика, разработени от Хайдн. Подобрява структурата на симфонията, квартета и квинтета, сонатата и задълбочава тяхното идейно-образно съдържание, внасяйки драматично напрежение и засилвайки вътрешното им единство.
През август 1782 26-годишният Моцарт се жени за сестрата на Алоиза, певицата Констанца Вебер. Раждат им се шест деца, от които оцеляват само две. Две години след това Моцарт става масон. Принадлежността му към масонството не е само на думи, тъй като той е с дълбоки езотерични и духовни убеждения съгласувани с братството, които пренася и в своята музика. В много от неговите произведения са преплетени масонските символи и идеали. Това е особено очевидно в несравнимата му опера „Вълшебната флейта“ и във финалната част на К623.
Междувременно Моцарт усилено изучава Бах и Хендел. Сприятелява се с Хайдн. Периодът е много благотворен за него и през 1786 година написва „Сватбата на Фигаро“ само за 5-6 седмици, а на следващата година създава и „Дон Жуан“. Става придворен композитор и като такъв композира танцова музика за баловете в двореца. Но след смъртта на баща си е съкрушен и това оказва влияние върху работата му.
През последните години от живота си Моцарт създава операта “Така правят всички” и “Вълшебната флейта”. До края на живота си живее във Виена и продължава да твори и да пътува. Моцарт умира петнадесет минути след полунощ на 5 декември 1791 година. Болестта и смъртта му, замаскирани от романтични идеи и изпълнени с противоречия, са били предмет на изследване в продължение на много години. Сред някои от съществуващите хипотези е отравянето му от Антонио Салиери, трихинелозата от отравяне с живак, ревматичната треска, както и предположението за сифилис. Според последните проучвания на австрийски и холандски учени композиторът е починал от остър плеврит.
През 1809 година вдовицата Констанца Вебер се жени за датския дипломат Георг Николаус фон Нисен, който е бил голям почитател на Моцарт и става автор на една от първите биографии, посветени на големия гений.